"Аз не прекъснах да живея в Благоевград и така не изгубих връзката с местните проблеми. С повечето си колеги от областта се познавахме преди това, но голяма част от тях в Народното събрание демонстрираха обратното. Липсваше каквато и да било комуникация помежду ни, дори и по общи, наши, местни проблеми. С изненада научих още през октомври, че съм първият народен представител от Благоевградска област от 48 НС, който посети кмета и местната управа, за да се запознае с проблемите и да видя как мога да бъда полезна. С тъга научих, че до края на мандата на последното НС останах и единствения", казва в интервю за Югозапад Днес кандидат-депутатът от "Възраждане"-Благоевград Цвета Рангелова. Оказва се, че тя е била единственият депутат от областта, който се интересувал какви са проблемите на Благоевград и как може да се помогне! Вижте повече
Предстоят нови избори. Смятате ли, че ще се формира ново правителство?
Да, за последните две години ще се явим за пети път на избори за Народно събрание. Не знам дали ще се формира правителство. Такива са заявките, които дават лидерите на някои от партиите. Знам, че първо трябва да има Народно събрание, което да работи спокойно, за да бъде качествена работата му. Народното събрание е предпоставка за излъчване на правителство. Смятам, че двете институции са неразривно свързани, за да се случват очакваните от хората мерки, решения и разрешения на проблемите. Правителство без парламент е с ограничени възможности, защото повечето решения на темите от ежедневието ни изискват законодателни промени, което може да направи само Народното събрание.
Вие бяхте един от малкото депутати от Пиринско, който се занимаваше с местните проблеми. Как оценявате и работата на колегите си на място?
Няма нищо странно в това. Всъщност затова сме бяха изпратили избирателите от нашата област, да се занимавам и с местните ни проблеми. Аз не прекъснах да живея в Благоевград и така на практика не изгубих връзката с местните проблеми. С повечето си колеги от областта се познавахме преди това, но голяма част от тях в Народното събрание демонстрираха обратното. Липсваше каквато и да било комуникация помежду ни, дори и по общи, наши, местни проблеми. С изненада научих още през октомври, че съм първият народен представител от Благоевградска област от 48 НС, който посети кмета и местната управа за да се запознае с проблемите и да види как мога да бъда полезна. С тъга научих, че до края на мандата на последното НС останах и единствения. Проблемът на повечето ни политици е, че не могат да пренебрегнат политически и личностни различия дори и когато това няма значение за да се реши един проблем. За да не бягам от конкретен отговор на въпроса Ви, ще кажа, че оценявам като липсваща работата на колегите ми на място по отношение на местни проблеми.
Кой е най-големият проблем на Благоевград според Вас? Кои ще бъдат конкретните ви приоритетите в парламента?
Проблемите на Благоевград не се различават съществено от тези на другите градове. Основните проблеми касаят инфлацията, галопиращите цени на основни продукти, спекулативните цени на определени стоки и ниските доходи на този фон. Тук и сега смятам, че държавата е абдикирала. Контролните органи не си вършат работата и на практика стимулират търговската спекула. Всеки ден някой в интернет прави репортажи как едни и същи стоки по едни и същи хранителни вериги у нас и в чужбина се продават на двойни и тройни цени в България. Не е нормално у нас да липсват животоспасяващи медикаменти и препарати и това да се обяснява с липса на производство и внос заради Ковид и войната в Украйна, а в същото време същите медикаменти да се продават в съседни на нас държави и то на по-ниски цени. Явно някой има интерес от тази спекула. Това трябва да спре.
Ако бъда избрана за народен представител ще продължа, както и до сега да работя за нормален и достоен живот на всички нас.
Друг местен проблем виждам в създалата се ситуация с безстопанствените кучета в общината ни. Смятам, че е необходима законодателна промяна. Недопустимо е да продължава досегашното положение на прехвърляне на горещия картоф между общини и държава. Не може да се вменяват и тези грижи само на общините, които обичайно имат ограничен бюджет, а и ограничени пълномощия по този въпрос. Време е и тук държавата да поеме грижата като сложи за свой приоритет чрез изработване на ефективни мерки по овладяване на популацията, допълнително финансиране и създаване на условия за осиновяване на бездомни животни. Мерки уж има, но те не работят, не са ефективни и така се противопоставят от една стана институции, които имат ограничени от закона възможности и финанси и природозащитниците. Всеки има своята правота в създалата се ситуация, погледнато през неговите очи и правомощия, но така се създава само напрежение, а не се решават проблеми.
Югозапад Днес