Съдът призна Царя за собственик на резиденция "Врана"

Софийският апелативен съд (САС) призна, че Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза са собственици на парка и двореца „Врана“ и отхвърли претенциите на държавата. Така сагата по делото за "Врана" приключи.


Решението е второто в този смисъл, след като миналата година Върховният касационен съд (ВКС) окончателно прие, че т. нар. Царска Бистрица е собственост на наследниците на бившите български монарси (повече виж тук). Именно тогава ВКС обърна практиката, след като преди това дъpжaвaтa беше призната за собственик на “Kpичим”, “Ситняково” и “Саръгьол” и нa бившeтo cтoпaнcтвo нa УБO ĸpaй “Bpaнa”.


Пробивът дойде, тъй като по делото за „Царска Бистрица“ ВКС за първи път уважи искането на защитата на Сакскобургготски да бъде попитан Конституционният съд (КС) какъв е ефектът от решението му, с което през 1998 г. обяви за противоконституционен Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници (ЗОДСИСБЦ). КС се произнесе и прие, че закони като него трябва да се считат за невалидни от приемането на новата Конституция през 1991. Държавата твърди, че е придобила двореца „Врана“ на три основания. И трите са отхвърлени от апелативните съдии Иво Дачев (председател на състава), Мария Георгиева и Асен Воденичаров (докладчик).


Апелативният съд констатира, че държавата, освен че не е доказала да е била собственик на терена, върху който са построени сградите, не е доказала и че строителството е извършено от нея със средства от бюджета в периода от 1903 г. до 1914 г. Изследвани са всички бюджети на държавата и там няма перо за строителството на „Врана“. „От събраните по делото доказателства се установява, че Дворец „Врана“ е построен с лични средства на българския владетел Фердинанд. Тези лични средства за строителство на сградата са били от цивилната листа на царя (отпускана ежегодно като заплата/възнаграждение на монарха) и от личните средства, получени от майка му княгиня Клементина, както и получен личен заем от руското правителство. Това се установява от разпитаните по делото свидетели, като първоначално е построен старият дворец – ловна хижа за удовлетворяване ловната страст на монарха, а по-късно е построен и новият дворец за удовлетворяване нуждите на семейството на монарха за отдих и туризъм“, заявява САС.


Един от споровете по делото е за функциите на Интендантството на цивилната листа, тъй като държавата показва нотариален акт за собственост от 1928 г., който не е подписан от нотариус (поради което е и без каквото и да било правно значение, констатира САС), но е съставен на името на интендантството. Голяма част от решението на САС е посветено именно на статута на тази институция и съдържа сериозен исторически и правен анализ.


Основното, което заключават апелативните съдии, е, че Интендантството на цивилната листа е управлявало и стопанисвало както частните имоти на царя, така и тези държавни имоти, които са му били предоставени за ползване в качеството му на държавен глава. То категорично не може да ги придобие по давност заради принципа, че „на когото е възложено управлението или представителството на чуждо имущество, не може да свои това имущество против онзи, когото представлява или от чието име и за чиято сметка управлява това имущество


Източник: Lex.bg