Севар Иванов: Изкуството трябва да е смело, дръзко и ярко!

"Нашето момче"- така благоевградчани наричат заместник-директорът на ДТ " Никола Вапцаров" Севар Иванов. Актьорът с хубавото прабългарско име е роден в София, но животът му вече е свързан с Благоевград. През последните години ДТ "Никола Вапцаров" вече има модерен облик и една от причините това да се случи е именно Севар Иванов. Как се прави модерен театър в Благоевград? Вижте отговорите в интервюто на Севар за "Югозапад Днес".



Ти си един от най-младите заместник-директори на театър у нас. Как съвместяваш актьорството с организацията и управлението на театъра в Благоевград?


Много пъти съм чувал, а и предполагам, че ще продължа да чувам, въпроси като „не си ли много млад“. За себе си знам, че по-стар от сега не съм бил и гледам да не измервам работата и отговорностите, които бих поел, с възрастта си. По-важно е да се занимавам с неща, които ме вълнуват, и да давам всичко от себе си и в административната си работа в театъра, и на сцената, и във всяко друго начинание, с което съм се захванал. Вярвам че, когато правиш неща, които са ти интересни, винаги ще намериш начин да ги съвместиш. Надявам се, че се справям добре в работата си, независимо от годините си.


Кои са постановките, които благоевградският зрител не бива да пропуска?


Ако сега трябва да посоча едно заглавие от репертоара ни, не бих могъл. Гледал съм всеки наш спектакъл по няколко пъти и като зрител, и като актьор, и като служител в театъра – всички наши представления са страхотни. Разбира се, ние правим изкуство и всеки го възприема през свой собствен мироглед за „добро“ или „лошо“, но споделям личното си мнение…


Разкажи малко повече за твоите представления и къде може да те гледаме?


Във връзка с предишния въпрос, единственото представление от репертоара на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ – Благоевград, което не съм гледал, е „Портретът на Дориан Грей“, защото участвам в него (смее се). Този спектакъл беше и причината за първи път да дойда в благоевградския театър през 2018 година, след като успешно преминах през кастинг за ролята на Дориан Грей. Първата репетиция на „Портретът на Дориан Грей“ беше дни след премиерата на спектакъла „Апарт“, който зрителите могат да гледат в Театър „Азарян“ - НДК на 11-ти октомври.

През тази година (2021) изкарах още две премиери на сцената на Театър „Азарян“: спектакълът „Федра“, с режисьор Бойка Велкова, който ще се изиграе на 29-ти септември на сцената на Античен театър – Пловдив, а на 5-ти октомври в НДК и „ШАХНАМЕ: Сказание за Зал“, с режисьор Елена Панайотова (7-ми и 8-ми октомври в Театър „Азарян“ - НДК). И двете представления са базирани на митологични сюжети – от Древна Гърция и Персия.


Как се промени театърът в наши дни?


Театърът е живо изкуство, което се прави от хора – за хора. Нормално е то да се променя заедно с ежедневното ни развитие – да разглежда актуални за съвременното общество теми и проблеми и да ги представя по достъпен и вълнуващ за публиката начин. Развитието на технологиите също се отразява на сценичните изкуства като дава повече възможности и разнообразие в средствата, използвани на сцената (мултимедия, визуални и звукови ефекти и т.н.). За да поддържа своята актуалност, театърът би следвало да се променя… В противен случай той ще се превърне в отживелица, ретро, демоде и като цяло – в нещо, което съвременният човек не може да припознае като свое и от което да има нужда. Изкуството трябва да е смело, дръзко и ярко и да дава теми за размисъл и разговор между хората. Особено сега, когато голяма част от ежедневието и комуникацията ни минават пред мобилни устройства, театърът, според мен, е изключително ценен, защото поддържа живи реалните отношения между хората.


В личен план като актьор коя е ролята, която би искал да ти се случи?


Не мога да се огранича в една-единствена роля…Няма някой конкретен персонаж, за когото да си кажа „Ето, това е! Това е ролята на живота ми!“ – и много се радвам, че е така. Ако имаше такъв персонаж, какво щях да правя, след като го изиграя? Да спра да се занимавам с актьорската професия само защото вече съм изиграл мечтаната роля? – Няма нужда! Предпочитам просто да оставя нещата да ми се случват. Независимо от ролите, винаги подхождам по един и същи начин към всеки персонаж – защитавам го на сцената. Тогава ми е интересно.

Ти "изгря" с ролята на Левски, за която критиците казват, че е едно от най-убедителните превъплъщения в модерното кино изобщо! Кой български, а защо не и благоевградски герой ти се иска да изиграеш?


В нашата история има много интересни личности. Образа на Васил Левски в документалния филм „105 минути София – историята на града“ разглеждах по същия начин, по който бих подходил и ако трябваше да изиграя измислен герой, а не реална личност… Всички българи имат отношение към образа на Васил Левски. Той е издигнат в национален герой и хората могат да бъдат много обидчиви, ако твоята интерпретация на Левски не съвпадне с техните очаквания. Родолюбието и патриотизмът в България са доста изменчиви понякога – за някои хора, които почитат паметта на Васил Левски, не е проблем да оплюят името му, само защото футболен отбор, на който не симпатизират, е кръстен по същия начин. Ако трябваше да натоваря екранния образ с всичките мнения, очаквания и коментари, които зрителите евентуално щяха да имат, когато гледат филма, то едва ли щях изобщо да изляза пред камерата… Радвам се, че отзивите бяха добри. Но независимо от това, че е реална личност, за мен беше роля и гледах да си свърша работата по най-добрия начин.

Относно други личности от българската история – често ме питат за името: от каква народност съм, какво е името, какво означава и как им е хрумнало на родителите ми да ме кръстят така… Името ми е на прабългарски владетел – Хан Севар, последният от рода Дуло. Вписан е в именника на българските ханове и царе, но не е влязъл в учебниците по история, защото не е водил големи войни, не е рязал ръце, не е пил вино от череп и не е разширил България до три морета. В продължение на петнадесет години той успява да поддържа мира по нашите територии – нещо, което от днешна гледна точка ми изглежда доста трудна задача.

А относно личностите от благоевградския регион – след като гледах спектакъла „Вапцаров: Песни за човека“ започнах да си давам сметка колко изключителни личности са погубени, независимо от техните качества, само защото имат „неподходящи политически убеждения“. Политиката не е качество или черта от характера на човек – политиката, според мен, е гледна точка за управлението. Би следвало да има градивен характер – да води народа в дадена посока. За съжаление, това което досега се среща в нашата история е, че всеки следващ модел (независимо какъв е той) се концентрира в това да разруши следите на предходния, вместо да го надгради…


Ц. Митова,

Югозапад Днес