Необразовани ПР-и подхлъзват политиците у нас

Масовото назначаване на неподготвени ПР-и на институции, партии и отделни политици води не само до загуба на избори, но и загуба на обществен имидж. Севда ТВ не е единственият пример




"По-бързо, че да не ни настигнат протестиращите", чуваме в поредния видеоматериал на Севдалина Арнаудова, лична ПР-ка на Бойко Борисов по време на предизборна обиколка в Пловдив. Видеоклипчетата на т.нар. "Севда ТВ", с които журналистите трябваше да се съобразяват, показват истината за качеството на хората, които дават съвети на днешните политици. Масовото назначаване на необразовани хора по институции и щабове не само води до катастрофални резултати, но и до загуба на обществен имидж. Българските "имиджмейкъри" често работят без диплома или каквато и да е подготовка- това, че някой е разтропан или има остър език в социалните мрежи, не означава, че може да работи ПР. Тази работа изисква създаване на стратегия, имидж и визия, за каквото малцина в този бранш са подготвени. Професията, която се радва на бум през последните 20 години у нас, всъщност е втората най-нерагламентирана професия у нас- след журналистиката.


Всеки в България може да се самонарече "ПР" или "журналист", стига да го поиска. Друг е въпросът, че в по-развитите държави не наемат ПР-и или журналисти без диплома, а всеки уважаващ себе си политик иска да говори пред квалифицирани журналисти. Лошите услуги на някои жълти медии също се намесват в политическия ПР у нас - само че, когато потоците от пари за информационно обслужване към тях спрат, много често наблюдаваме обръщане на палачинката. Медийният комфорт е удобен, но във времето излиза солено на ползващите се с него.


У нас всяка община има поне по две-три назначени ПР-ки, които освен да изкарат една заплата и да напишат по едно прессъобщение за деня, не знаят какво точно се включва в длъжностната им характеристика. Музеи, институции и театри разчитат на напористи момичета без ескпертиза и това неминуемо води до недоверие у хората. Често пъти у нас наблюдаваме следната картина: ПР-и засенчват шефовете си и вземат решения вместо тях, което създава усещането за недостъпност и отвращава избирателите. Измамната близост с властта замъглява съзнанието на знайни и незнайни ПР-и и те започват да губят връзка с хората.


За политиците изборът на "евтин ПР" пък означава само едно- загуба на избори и имидж. Фигурата на ПР-а всъщност трябва да бъде невидима, казват експертите. И посочват, че всеки, който си е позволил да назначи спорни личности за ПР, е губил избори. При това с много.


Г. Аргиров