Искрено и лично за Любен Милев

Вярно е, че народната поговорка казва на "умряло куче нож не се вади", но да погледнем какво точно направи Любен Милев като заместник-кмет по сигурността на Благоевград и лидер на БСП в града. По времето на мандата му бездомните кучета се множаха на поразия, основни улици в града тънеха в мрак, а БСП изпадна в такава тежка криза, че предизборните му обещания за "камшик над корупцията" звучаха толкова нелепо, че благоевградчани просто не можеха да го вземат насериозно.



Безспорно председателят на БСП в Благоевград е интересна личност. Малко е да кажем, че не беше любимец и на свои, и на чужди. С държанието си на старшина и речите си в стил 70-те години на отминалия век, Милев, когото благоевградчани снизходително наричат с умалителното име "Любчо", докара БСП-Благоевград до такъв отлив от гласове, че само за две години столетницата е загубила над 5000 гласа в областта.


В Община Благоевград Милев, за когото измислиха специален пост "заместник-кмет по сигурността" (всякаш Благоевград бе щаб квартира на КГБ), кацна с "експертизата" си на ченге и всъщност през последните две години той не работеше друго освен ченге. Окрилен от победата на Румен Томов, Милев и свитата му от стари партийни апартчици не се отличиха с нищо положително. Назначаването на "Рейнджъра" Георги Марков на входа на Общината беше едно от "компетентните" решения на Любчо- хем Жоро Марков всяваше страх у служители и посетители, хем внушаваше недостъпност на дръзналите да задават въпроси журналисти. Един вид, Лука Брази на дон Милев, както се шегуваха местни зевзеци.

Да погледнем бездомните кучета, които бяха в ресора на Любчо- за две години популацията им се увеличи до степен, в която в Благоевград всяка седмица имаше по някой нахапан или гонен от улични кучета. На горещите телефони не отговаряше никой, а решението на Общината по въпроса беше направо абсурдно- създаде се Съвет по сигурността, който щеше да преброява домашните кучета. И толкоз.

Централни улици в града продължаваха да си стоят неосветени, докато Милев обикаляше на знайни и незнайни събития в Общината. Полагането на венци по паметници например задължително изискваше поне трима зам. кмета. Не прочетохме едно смислено негово интервю като заместник-кмет и не чухме нищо ново. А спортът в Благоевград, който също му беше ресор не претърпя нищо положително, даже напротив- мнозина спортни дейци в града се оплакваха, че Общината не прави нищо съществено. Освобождаването му от този "велик" пост с шест заплати накуп, които слава Богу благоевградчани няма да изплатят, бе направо цинично. И съвсем срина репутацията му в града.

Три предизборни кампании, три загуби. Толкова отчете Милев като председател на БСП. Слуховете, че едно от знаковите лица на БСП Костадин Паскалев го подкрепя бяха единствената причина, поради която благоевградската левица го избра за председател. На фона на далеч по-разумни и млади кандидатури, изборът на Любчо за шеф на БСП Благоевград беше груба политическа грешка. В изборите на 11-и юли той пак не можа да стане депутат, въпреки, че цялата структура на партията в града работеше за него. И че предизборното му клипче, в което говореше за "камшици" бе заснето от кабинета му в Общината. Кампанията на БСП в Благоевград беше тъжна, затворена и тягостна. Речите му бяха смешни и който му ги пишеше, просто му направи лоша услуга. Факт е едно:

младите симпатизанти на тази партия просто не могат да се разпознаят в хора като Милев и другарите му.


Дали БСП няма да се усети, че вместо да иска оставката на Корнелия Нинова, първо трябва да иска оставката на Любчо Милев и най-вече, че в партията им на местно ниво все още има сериозни и уважавани хора, които да поемат този пост достойно? Дано не е късно.



Ив. Атанасов

Югозапад Днес