Инж. Елена Ташкова от ДФ "Земеделие": Около 14 000 земеделци от областта са получили помощ от Фонда


Началникът на отдел ПСМП в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" в Благоевград инж. Елена Ташкова в интервю за предизвикателствата пред земеделците в региона.



1. Кои са най-разпространените програми за подпомагане на земеделците в областта?


Има засилен интерес към схемите за подпомагане, насочени към планинските райони, както и към някои мeрки от Програмата за развитие на селските райони. Популярни са Стартова помощ за млади земеделски стопани на възраст до 40 години, която е по-известна като мярка 6.1. Има интерес към мярка 6.3. Тя е стартова помощ за развитието на малки стопанства и 4.1.2. Инвестиции в малки земеделски стопанства. Проявява се интерес и към мярка 11. Биологично земеделие и различни практики и методи за биологично земеделие в растениевъдството и животновъдството. Областта е на едно от водещите места в страната по кандидати Директни плащания, като тази година са подадени близо 14 000 заявления. От краткосрочните схеми най-голям интерес има към тези, които се отпускат за подпомагане отглеждането на едри и дребни преживни животни, картофи и плодове и зеленчуци.


2. Какво може да спъне дребния стопанин при кандидатстване по програмите на ДФ "Земеделие"?


Голямата документална тежест и комуникацията през новата система ИСУН, която е трудна за дребния стопанин. Той често не разполага с достъп до Интернет и електронен подпис, поради което се налага да ползва външни услуги. При кандидатстването по краткосрочните схеми, които са за малки по размер плащания, основен проблем е необходимостта стопаните да отделят време и средства, за да дойдат на място в Областната дирекция на ДФЗ – Благоевград. Не е разработена възможността тези заявления да се подават в Общинските служби „Земеделие“, които са във всяка община от областта. Необходимо е да се помисли и за по-засилено подпомагане на пчеларския сектор, който основно е зает от дребни земеделски стопани и към момента се нуждае от допълнителна подкрепа. Тя е заради сериозния проблем с измирането на пчелите през последните години.


3. Стопаните обаче често се оплакват, че кандидатстването е сложна процедура.Така ли е?


Процедурите наистина са сложни, но това са европейски изисквания. Всяка година аз определям по един експерт, който да е в помощ в процеса на прием на заявленията. Така облекчаваме земеделските стопани. Отделът ми е много натоварен и с цел по-висока ефективност на работния процес съм разработила различни нива на ангажираност на служителите. Всеки един от тях отговаря за допълнително възложени задачи. През годините открих силните страни на всеки един експерт и направих вътрешно разпределение на работата. Така работният процес се оптимизира, стана по-гъвкав и резултатите са налице. За да улесним кандидатите има дежурни служители, които им съдействат за документите и всички възникнали въпроси. Радвам се на обратната връзка - все повече хора казват, че този начин на работа им харесва.


4. Как се отрази ковид епидемията на земеделците в региона?


Ковид-кризата подчерта в още по-голяма степен необходимостта от това земеделският сектор да стане приоритет. Той остана един от малкото функциониращи отрасли в условията на пандемия. Не бих казала, че броят на кандидатите по различните програми, администрирани от ДФЗ, се е повлиял от епидемията. От сериозно значение беше допълнителното подпомагане по мярка 21 “Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“.



5. Колко земеделци от областта са получили помощ от ДФ "Земеделие" през последната година?

Отделът, който ръководя, се фокусира върху конкретни резултати и върху стратегическите и оперативни цели на Фонда. Една от най-важните задачи за Областната дирекция е обработката в системата ИСАК /Интегрирана система за администриране и контрол/ на заявленията за подпомагане на земеделските стопани. От тях най-много като брой са заявленията по Директни плащания, които за всяка от годините 2017-2020 са около 14 000, даже в една от годините надхвърлиха 15 000. По-малкият брой през последните години не е заради намалял интерес, а заради окрупняване на площи и дейности. По различните краткосрочни схеми за подпомагане ежегодно се обработват над 4000 заявления, а проектите от различните мерки на Програмата за развитие на селските райони, които се разглеждат от експертите на отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ средно годишно са около 500.


Амбицията ми е моят екип да работи по-мотивирано с по-голяма отговорност към кандидатите, което със сигурност ще се оцени от земеделските производители. Едни облекчени процедури пък, ще помогнат на повече хора да се решат да кандидатстват за подпомагане.


Екип Югозапад Днес