Всеки втори лев, похарчен от държавата отива на вятъра

Всеки втори лев, похарчен от държавата, отива на вятъра. Този извод може да се направи от ежегодния анализ на Института за пазарна икономика на държавните разходи. Големият брой на "провалите" показва нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците", коментират от ИПИ. Според икономистите в близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. Вижте повече от проучването Близо половината от одитираните от Сметната палата разходи, извършени от централната администрация в периода 1998-2020 г., могат да се определят като "провал". Около 1/4 от останалите средства са похарчени по-скоро успешно, а останалите 1/4 не могат да бъдат причислени към нито едната от двете категории. Това сочи изследването "Успехите и провалите на българските правителства 1998-2020" на ИПИ, което анализира работата на централната администрация посредством одитните доклади на Сметната палата. Цялостната картина за работата на администрацията от всички 1035 одитни доклада за последните 23 години изглежда така: 438 случая на "провал" (възлизащи на 82.6 млрд. лв.); 257 случая на "успех" (възлизащи на 35.3 млрд. лв.); 340 "некласифицирани" случая (възлизащи на 37.8 млрд. лв.). Сегашното изследване на ИПИ е 7-о поред и допълва предишните издания с нови 69 одитни доклада. Така изследването обхваща всички публикувани от Сметната палата одитни доклади за дейността на централната администрация до 30 юни 2021 г. Това са общо 1035 доклада, които обхващат 23 години от работата на администрацията (от 1998 до 2020 г.) и включват разходи за близо 156 млрд. лв. На базата на поставените оценки от одитните доклади и предварително избрани критерии икономистите квалифицират работата на администрацията като "успех" или "провал". Дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да се причислят към една от двете групи, са определени като "некласифицирани".

"Големият брой на "провалите" показва нехайството на администрацията към парите на данъкоплатците", коментират от ИПИ. Според икономистите в близо половината от одитираните програми, проекти и разходи държавата е лош стопанин и работи неефективно. В същото време изземва и преразпределя огромен ресурс. В този смисъл, колкото повече държавата харчи, толкова повече губят гражданите и бизнеса, твърдят от ИПИ. Според анализа основните слабости на администрацията не се променят значително през годините. В някои случаи "провалът" на администрацията е вследствие на недостатъчен административен капацитет (вкл. липса на експертиза и лошо управление), липса на средства и външни фактори. Много са и случаите обаче, в които се констатира незаинтересованост към управлението на публичния ресурс или умишлени злоупотреби. Основните проявления на провала са в: Размиване на отговорностите при различни нива на изпълнение; Опорочени обществени поръчки; Лошо управление на имуществото; Липса на ясни цели и индикатори, показващи постигането на резултати; Неикономично харчене. Според икономистите анализът "подсказва" и какви ще са резултатите от одитите на действията на администрацията във връзка със справяне на последствията от Covid епидемията. "Спешността, неизвестността и необходимостта от несвойствени дейности единствено ще увеличат неефективността на и без това недобре работещата администрация. Към началото на 2021 г. плановете на правителството са да похарчи над 3 млрд. лв. за справяне с пандемията. И докато част от средствата автоматично се разпределят по конкретни пера (добавки към пенсиите, увеличение на размера на минималната пенсия, намаляване на ставката на ДДС за определени стоки и др. подобни) и не изискват оценка, то за голяма част от мерките се изисква административен капацитет и мобилизация", коментират още икономистите.